Троен съюз (1717)

Вижте пояснителната страница за други значения на Троен съюз.

Тройният съюз от 1717 г. (на английски Triple alliance of 1717) е военен и политически съюз между Великобритания, Франция и Обединените нидерландски провинции. Той е създаден, за да спре опитите на Испания за ревизия на Утрехтския мирен договор от 1713 г. Бележи рядък момент на френско-британско сближение през ХVІІІ в. С присъединяването на Австрия през 1718 г. той прераства в Четворен съюз и води война със същото име. Просъществува до 1733 г., когато Франция го напуска.

Испания след Утрехтския мир

В Испания от началото на ХVІІІ в. управлява новата Бурбонска династия. Крал Фелипе V е амбициран да възвърне силата на някогашната славна империя. В тежка война той успява да се утвърди на престола, но Испания изгубва европейските си владения: Нидерландия, южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано. Всички те са завзети от австрийците, освен Сицилия, която е отстъпена на савойския херцог. След смъртта на неговата първа съпруга, Фелипе V се жени за амбициозната Изабела Фарнезе, наследничка на херцогство Парма. Използвайки факта, че с Австрия няма сключен договор, тази амбициозна жена настоява за реванш, за да осигури на новородения си син дон Карлос някакъв престол.^[1] Италианските земи стават естествената цел на испанската агресия.

Великобритания ревниво следи развоя на събитията, защото осъзнава, че при успех испанците ще поставят въпроса за Гибралтар и Менорка, които британците са им отнели с Утрехтския договор. Тя е решена да се намеси при започването на война. Обединените провинции я подкрепят, което вече е утвърден принцип на външната им политика. Противоречия има и между Испания и Франция, произтичащи от странното развитие на Бурбонската династия. След смъртта на Луи ХІV остават само двама мъжки наследници: малкият Луи ХV и Фелипе V, който иска да управлява Франция като регент. Регент обаче става Филип д'Орлеан, племенник на починалия крал. Испанците подхождат към ситуацията с интриги и заговори за убийство.^[2]

Създаване на съюза

Тройният съюз се създава, за да уреди недовършените дела от Войната за испанското наследство: да постигне мир между Испания и Австрия и да „размени“ Сардиния и Сицилия между Австрия и Савоя.^[3] През ноември 1716 г. се постига споразумение между Великобритания и Франция, към което на 4 януари 1717 г. се присъединяват и холандците.^[4] Това става в Хага от името на нидерландските Генерални щати, Джордж І и регента Филип д'Орлеан. Договорът предвижда: признаване от всички на статуквото, създадено от Утрехтския договор; изгонване от Франция на Джеймз Едуард, син на Джеймз ІІ и претендент за английския престол; премахване от страна на Франция на новите фортификации в Мардик, които Луи ХІV е започнал, за да заменят разрушеното пристанище на Дюнкерк;^[5] военна помощ, ако някоя от страните бъде нападната от четвърта сили или страда от вътрешно въстание.

Войната от 1717-1720 и последиците

През лятото на 1717 г. Испания напада Сардиния и я завладява, а после и Сицилия.^[6] Испанската армия с неподозирана ефективност разбива вялата австрийска съпротива. Това води до влизането на Австрия в съюза през лятото на следващата година и в превръщането му в Четворен съюз. През декември 1718 г. останалите членове на съюза обявяват официално война на Испания и я поставят в критично положение. Неохотно Фелипе V трябва да се откаже от завоеванията си и да сключи мир с най-големия си противник - император Карл VІ. Мирният договорът в Хага от януари 1720 г. предвижда също „размяната“ на Сицилия за Сардиния. Четворният съюз така успешно се справя със задачата си, че осигурява мир за следващите 13 години - нещо, което Европа отдавна не е виждала.

Приятелството между Великобритания и Франция продължава до 1733 г., когато ситуацията коренно се е променила. Филип д'Орлеан не е вече жив и отношенията между Париж и Мадрид много са се подобрили. Двете държави се възприемат като сестри, управлявани от обща династия. Когато започва Войната за полското наследство, те подписват първия Семеен пакт,^[7] с който поставят началото на дълго сътрудничество.

Бележки

↑ Edward Armstrong, Elisabeth Farnese: "the Termagant of Spain", Oxford 1892, p. 61
↑ Christine Pevitt, Philippe, duc d'Orleans. Regent of France, New York 1997, pp. 231-238
↑ Robert Rayner, European history 1660-1789, New York 1949, p. 190
↑ Arthur Hassall, The balance of power 1715-1789, London 1907, p. 42
↑ The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 Посетен на 19 октомври 2019.
↑ Henry Kamen, Philip V of Spain, the king who reigned twice, New Haven 2001, pp. 119-121
↑ Hassall, The balance of power..., p. 93

[1] Edward Armstrong, Elisabeth Farnese: "the Termagant of Spain", Oxford 1892, p. 61

[2] Christine Pevitt, Philippe, duc d'Orleans. Regent of France, New York 1997, pp. 231-238

[3] Robert Rayner, European history 1660-1789, New York 1949, p. 190

[4] Arthur Hassall, The balance of power 1715-1789, London 1907, p. 42

[5] The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 Посетен на 19 октомври 2019.

[6] Henry Kamen, Philip V of Spain, the king who reigned twice, New Haven 2001, pp. 119-121

[7] Hassall, The balance of power..., p. 93

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]